Витоша ме насърчава,
Просто дава ми кураж.
Аз обичам да я славя,
Тя за мен е верен страж.
Гледаме се неотлъчно
И сезоните броим.
Няма ли ме, ни е мъчно,
Видим се. Ощастливим.
Планина съм като нея.
Тя е като мен - душа.
Силата ми да живея,
Черпя с тази красота.
Витоша ми е картина.
Витоша ми е сърце.
Неведнъж по нея минах
И я милвах по лице:
По вълшебните дървета
И по меката трева.
От потоците във шепи
Пих кристалната вода.
И на птици подражавах,
Пях им песните докрай,
Катерички насърчавах
Да гостуват в моя рай.
Витоша ми се отплаща
Като майка и сестра.
Често стихове ми праща
И ме прави по-добра.
12 юли 2023г., Симеоново, на вилата
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари