РАЗМИНАВАНЕ НА КРИТЕРИИТЕ

/ Разказ по действителен случай/

 

Дойде ми настроението наскоро, барнах се с един тоалет, ама от най-елегантните, грим, маникюр, пътък, чанта, а бе не е за приказка. И редовната ми пътна чанта, на служба от доста години. Малко поизбеляла в едното крайче, ама здрава, та здрава.

И хайде, на гости. А, докато стигна адреса, нося поредната книга за радиопредаването.

В метрото ме наблюдаваше възрастна жена, не се сдържа и се обади:

- Госпожо, страхотно изглеждате, ама тази пътна чанта ви разваля фасона.

- Няма как, госпожо, редовно нося по някоя книга и чета, щом има свободно място.

- Тю -ю-ю, гледай ти. Е, аз мислех да не е пълна с пари.

- Мамо, - сопна й се млада жена до нея, - не говори глупости.

- Ух, пък и аз, то затова има банки.

Наоколо се засмяха.

Ама старата хич не се смути.

- Д а не сте преподавателка?

- Не.

- Мамо!

- Нищо, нека попита, - мило се усмихнах аз.- представям млади талантливи автори по радиото.

Очаквах да продължи да пита, но тутакси настъпи мълчание.

Сепна ли се като чу " радиото" или просто загуби интерес, не разбрах, но повече нищо не каза, нито кимна, та на дъщерята не се наложи да я мъмри.

 

12 юли 2023г., София

Росица КОПУКОВА