Зная пътя до църквата и душата до Бога,
и решавам проблемите с тиха молитва,
търпеливо ще мине и тази тревога,
а перото в небесните дири ще литва.
Понаучих се простичко да си живея,
без амбиции сякаш по ми се удава,
че на млади години, додето лудеех,
резултатът накрая се все изкривява.
И България кротичко да обикалям,
да намирам човеци сред разните хора,
нищо чуждо не взимам, а малко оставям
светъл спомен, и мисъл, и в думите корен....
Знам какво е красиво. Преди го не знаех.
Преосмислих живота така, като цяло.
И разбрах - нека радвам, който не очаква,
и доброто ще дойде, загърнато в бяло.
Дълго лошото помнех, но хвърлям го в дола,
да отмие дъжда и последната мерзост.
Продължавам напред и съм под ореола
на светеца над мен, който пази сърцето!
29 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари