/ разказ по действителен случай/
Шефката на голяма издателска къща за списания и вестници беше започнала от обикновена редакторка, при която аз работех дълго на хонорар.
Много години бяхме приятели, което, през призмата на времето сега ми изглежда като едно добро изполвачество.
Като се започне от намиране на офис, водене на хора, осигуряване на солидни реклами, писане на супер интересни материали за мижави хонорари и каквото се сетите, а, обзавеждане на част от интериора на съдружник и служители, чак съм се чудила на себе си с какво Данка Ганчева заслужи чак толкова моето внимание.
Та и благотворителност вършех от нейно име, осигурявайки я с щедри фирми. Тя се дуе, с чужди пити самарянка я изкарахме.
И всичко можеше и да продължи още, ако на Данка не й беше хрумнало да ме омъжва за съдружника си Станко, прочут навремето софийски женкар, три пъти сгодяван, три пъти разгодяван, иначе много работлив, от когото тя лично ме беше предупреждавала да се пазя, ама впоследствие " забравила".
И понеже аз не го харесвах, а тук вече услуга няма, с мъжа й ми спретнаха номер.
Приемат материали, не ги публикуват, крият, не ги заплащат, а после доведоха човек за едната рубрика.
Добре че млада редакторка излезе почтена, та ми каза.
Това беше долен намек да напусна издателската къща " Дана", което и сторих.
Естествено, без работа не останах. А бях една от последните, които напуснаха, заради никаквите пари.
Като изключим комисионните от реклами, които бяха задължителни.
Минаха няколко години, започнаха наказанията. Един след друг почти си отидоха първо баща й, синът й, внезапно, мъжът й, от мъка, известен женкар и той, майка й, та и зетя, на сестра й мъж, не по- малко особнячка от Данка.
Останаха кукувици Дана и сестра й.
Чак после разбрах, че Дана , която въртеше и друга търговия със Станко и мъжа си, имала пет апартамента, обзаведени, огромна вила с басейн, обзаведена, коли и гаражи не броим ,й предстоеше да си бие шамари във всичките, докато разпродава и върти едно списание сама, че и Станко едвам оцеля от рак и креташе като старец.
Третата кукувица.
Това е обикновено съдбата на алчниците и мерзавците, но не го осъзнават, когато са добре.
Бог бави, но не забравя.
Ех, Дана, Дана!
30 юни 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари