Обикновено соча упорито
къде е точно правилния път,
поезия използвам или скрито
изскачат думи от сърдечен кът.
И винаги почти излизам права,
небесно ми помагат за това,
което ми се дава, ми се дава,
в това число и правилни слова.
Бедата е, когато се изчерпят
възможностите да се промениш,
когато глупостта ти ми дотегне,
съвсем не моля да ме извиниш.
И с теб не доближаваме нивата,
и аз започвам много да мълча,
защото аз разбирам добротата,
когато вършиш правилни неща.
И любовта пресъхне от пороци,
които са ти начин на живот,
тогава става просто невъзможно
към общо бъдеще да търсим брод.
Добавиш ли и гордост-гарнитура
над грешките си стари за финал,
аз няма нищо в тебе да притуря,
защото ти не си ми идеал.
1 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари