Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682566

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

НАДБЯГВАНЕ С ВЯТЪРА     Аз от години се надбягвах с вятъра и бях по-бърза даже и от него, и на живота поиграх в театъра, във две епохи да намеря себе си.   Сега отново много си общуваме, но вятърът отдавна ме познава, когато ме покани да празнуваме, той знае вече как да ме довява.  
Те живеят основно до края на всяка услуга и после забравят при мене защо са дошли, отдавна научих се просто да бъда и друга- без думи затварям и здраво залоствам врати.   За който пристига с идеята да се отърка о чужда възможност, подкрепа, опора и шанс, то после разбира как много дълбоко е сбъркал и на кухо кънти и отвръща един резонанс.   Няма връщане в малките попритъмнели душици, свили в шепичка своя добър интер
Да можех да си върна младостта и същите родители да имам, пак щях да уча чак до сто лета и най-безстрашно изпити да взимам.   Любовите - да заобиколя, защото вече ясно ги познавам и с други до един да заменя, и тях навярно щях да вразумявам.   В България щях да остана пак, макар светът да обикалям също, да давам своя поетичен знак и родолюбието си присъщо.   Не е възможно. Та ще продълж
Фалшивите хора са с черен печат, а него душата не трие, сами си показват подмолния цвят, който не ще се отмие.   Белята при мен е, че аз ги чета, подобно отворена книга и то си е, знайте, голяма тъга, че рано съм казала: "Стига!".   Не, няма скандали, но пътят назад е невъзможен при мене, да, прошката,вярно, си е благодат, ала и тя е до време.   Типажи различни във този живот, ня
Отново,Боже, всичко си ми дал, но лесно пишат ли се светли песни, когато карма носи своя дял, умират хора в някакво предвестие   за зла промяна в този хубав свят, по-хубав от населилите хора, не мина век, ракетите хвърчат и пак делят Земята без умора.   Непримирими в дивата си страст правителства човеци не зачитат, измамно силна е борба за власт и разноликите души отлитат.   И затова те
РАВНОСМЕТКА     С някои се разделихме, С други си вървим напред, Просто старата година Сама даде ми отчет. С нови хора запозна ме Тази чудница - съдба, Но животът се търкаля И шурти като река. Лошотиите помита,
Когато някой иска да подлее със много убедителни слова зодия "риби" или " водолея", тогава Господ драсва му това: открехва им вратите към звездите и позволява мисли да четат, или да спре на злобата юздите,   сам дава им един отворен път. Укрити и обидени! Защо ли? На Господ да се сърдиш, не върви. Той осветява всякакви подмоли,   където уж логичното кърви. Където падат всякакви надежди
Благодаря на Божия късмет. Навярно имам някаква заслуга- по никого не хвърлям кал и смет, дори когато смело критикувам.   За всяка трудност ми намира лек, не ме е изоставил Бог до днеска, било с внушение или с човек, било със сън - небесната пътека   докосва благо мойто битие и на момента праща ми приятел, не дава и на мойте врагове да ми опомрачават сетивата.   Проблемите разпръсква в
И тази вечер ще е чудотворна. Ще блесне Витлеемската звезда, упътила за Рождество Христово най-святата Мария на света.   Предрекла го е наша леля Ванга във края на отминалия век и, вечерта, без да напускаш прага на своя дом, да бъдеш по човек.   Да си повториш " Отче наш" със вяра, че утре ще е по-добре от днес, не се променя само календара, светът се осветява с блага вест!     2
Във София вали и е мъгливо, Но аз не се овайквам от това, Гостува ми поезия на живо С най - хубавите български слова.   Спокойно е. И тихо, и уютно. Находих се. Сега съм у дома. Реших два - три проблема и съм будна За случващото се край мен и по света.   За страдащите пак ще се помоля И ето, пиша този божи стих. Животът ме държи. Не съм надолу И моят дом ми е света светих.   Не винаги б
АЗ ТЕ ЧАКАМ, МАКАР ЧЕ НЕ ГО ПРИЗНАВАМ не искам да го призная дори и пред себе си – лъжа се: за какво ми е (за какво ми е този няма никакъв смисъл с кой акъл чакаш кога ще звънне кога ще дойде и като дойде в какво настроение ще е какво те интересуват настроенията му ти си голямо момиче я се дръж като такова а не като пенелопа пред стана си…) и тъка миг след миг докато чуя: малката нали ме чакаш нали ме чакаш и не мога да к
Тези възтопли южни ветрове разплакаха я зимата изглежда, текат сълзите,сякаш е дете, отнета й е всякаква надежда.   И ручеи надолу,вместо сняг се спускат,сякаш идва зимна пролет, над Симеоново е топло чак и от капчука спуска се отгоре   на Зимата плачливата душа. Сезон й е, но кой ти го признава. Да не пристигне с рокля на цветя отново пролетта се опасява.   Не я боготворя, но й е ред.
Аз обичам уюта, наследство от мама, че тя го създаваше в дух и материя неповторимо, дом без вкус не обичам,но и без любовта си отива живота неистински, някак незримо.   Уют търся неистово и във сегашния свят, няма искреност, както я виждах у мама, оцелява душата, защото духът ми богат надживява фалшивите хора, назад ги замята.   Продължавам да търся, извън подредения дом, все го търся отдавна и трудно, и трудно нами
И когато нещата са ясни и от тайните падат сълзи, и промито е всичко прекрасно- ще се видим ли пак - аз и ти?! ....................... Неведнъж ги проглеждах, за жалост тези мои любими мъже, изживели живота нахалос, сякаш скачащи на въже. ..................... И мълчат всички думи излишни, от небето пак факти валят. Слагам точката, като епичност. Да поема по новия път.   Но попада
Не бързам с думите, задържам ги до мяра на справедливост и на чистота, обичам да ги напоявам с вяра, за да са просто думи на честта.   Не бързам с думите, за да светлеят, когато после аз ги изрека, обичам другите да онемеят, от фактите и от реалността.   5 декември 2022г., София Росица КОПУКОВА
Кажи ми, Боже, има ли любов за всеки дом, създаден по Земята и как рождественския ден Христов ще тачат във разруха от войната?   Не го разбирам. В този хубав свят за всеки има място и постеля, създаден за човешка благодат, превръща се в безумен не от вчера.   В хилядолетията след Христа доброто сякаш се отдалечава. А е възможна всякоя мечта, която за добро се сътворява.   Кажи ми,Боже,
Не хвърлям аз приятели на вятъра, внимателно претеглям плюс и минус, не бързам да приключа със театъра и да се заразя с противен вирус. Понякога годините минават, а аз изчаквам, даже да ги виждам, съмненията мои да изплакне на времето очите всепроникващи. Съзижданото е затуй съзиждано да издържи до края на живота, но със замах превключвам на "довиждане", когато се покаже идиота, прикрил се някъде самин в дълбокото и дълго бил приятел за изгода. Оставям сам да скача от високот
Ще тръгне пак небесната шейна от някоя страна, за нас невидима, където се създават чудеса и се творят подаръци красиви.   Но идва тя от други светове. И дядо Коледа пристига нощем. Добрите хора в сън ще призове. А лошите...Не зная. После още   ще дава обич в детските сърца, а възрастните ще ги благославя. Нали се ражда в тази нощ Христа и цялата Земя се просветлява.  
Не зная аз как ще завърши и тази война, но много жестокост се струпа и много убити, и много невидимо-видима тежка вина, но Бог на виновните само премерва им дните.   Разностранни причини, но обща е само кръвта и мъртвите вият, ранените често проклинат, а Земята се пълни с възмездие и след скръбта няма никой да бъде с делата безумни подминат.   Подпалвачи на мъст във собствена жар ще горят. Не е тяхна планетата. Дар
Жените, които блестят, заслепяват мъжете, пропадат им думи и жестове, и световете, и само за смелите има надежда за близост, а плахите просто остават там долу, във ниското.   Жените, които блестят, тях не ги и мислете, оправят се всякак, но здраво остават в сърцето, живеят във спомена, споени във него с години, ревниви съпруги кипят, че са станали минало.   Жените, които блестят, не са ви далечни комети, те са тук,

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.