В ТЪРСЕНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ ·
215 прегледа
Аз обичам уюта, наследство от мама, че тя
го създаваше в дух и материя неповторимо,
дом без вкус не обичам,но и без любовта
си отива живота неистински, някак незримо.
Уют търся неистово и във сегашния свят,
няма искреност, както я виждах у мама,
оцелява душата, защото духът ми богат
надживява фалшивите хора, назад ги замята.
Продължавам да търся, извън подредения дом,
все го търся отдавна и трудно, и трудно намирам.,
моят спомен за мама е чистият мой камертон,
но такива човеци , за жалост, не доминират.
Аз обаче не свиря в синхрон със деня ей така-
да е лесно, да мине, да бъда прашинка в живота.
Дядо Боже ми даде отрано от всичко това,
дето в Рая го има, го спусна в житейската квота.
И сред всякакви хора, признавам, аз нямам комфорт
и не ми е уютно, макар да владея борбата.
Сякаш дните преплитам и търся им някъде брод,
да минава в живота ми и занапред Добротата.
13 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.