МОИ НОВИ СТИХОВЕ ОТ ДНЕС
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 633 прегледа
РАВНОСМЕТКА
С някои се разделихме,
С други си вървим напред,
Просто старата година
Сама даде ми отчет.
С нови хора запозна ме
Тази чудница - съдба,
Но животът се търкаля
И шурти като река.
Лошотиите помита,
Помня само най - добро.
И от житената пита
Ще си чопна от ядро.
Нищо няма да оставя
На средата на деня.
Само здраве да ми даваш
Боже. И ще устоя!
27 декември 2022г., София
Росица Копукова
ОЩЕ НЯМА
Още няма снежинки да белне светът най-подир,
тихо, кротко и светло. Май е пролетна топличка зима.
Тръгнах кротко към вилата пак във планинския мир,
да преслушам де ябълки, круши и мушмулки има.
А елхите стоят и ми махат в зелено с очи
и зеления вратник на двора отключвам смирено.
Нейде стърже трион. Симеоново просто мълчи
или някой съсед с тежък джип избоботи край мене.
Странен зимен сезон, нетипичен, но все пак красив.
Дим се вие от няколко къщни комина.
Благодатен момент. Все пак здрав си и истински жив,
и щастлив да посрещнеш поредната Нова година.
Та така съм и аз. Посъбрах плодове за из път,
поздравихме се с този и онзи и тръгнах надолу.
Всеки знае съдбата си, гледам, във своя си кът.
Огледално денят отрази и душите им голи.
Много странни минути по свити във грижа лица.
Тук усмивките рядко ще бликнат, за радост.
Зад дувари обучени ,тихи живуркат деца.
Или младите - в роботизирана младост!
27 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
МЪЖКА АНТИЛОГИКА
Дори и много да сгреши,
да се обърка и да сгафи,
мъжът, аз виждам, се теши
ако му обещаеш щастие.
И аргументи не вървят,
и логиката не минава,
пусни я любовта на път
и гледай ти какво ще става.
Със нежност му я подслади
и пак кажи, каквото казваш,
и пак съвети му реди,
като една забавна радост.
Защото всичко е игра,
а пък мъжете - авантюра,
дори и в дозата кавга
ти бързо призови Амура!
24 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
ЛЮБОВ
Небето се разтваря от любов,
Когато Господ ти я подарява.
Нещастията тънат в тъмен ров,
А теб една звезда те осветява.
Но трябва да блести от красота,
Защото подлостта не е за нея,
Че дълго ще се питаш след това:
" Къде сгреших?" или " Защо живея?"
Защото тази, земната любов,
Пристига, ако Господ те обича.
Когато имаш Божи благослов,
Ще дойде и на тебе ще се врича.
27 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
НОЩ
Събудих се всред тази тиха нощ,
Бях само аз, луната и небето,
Не се провиждаше ни звезден кош,
Нито шейна със Коледни звънчета.
Мобилният си взех, за късен гост,
Пристигнал като мене на екрана,
А то яви се тутакси на пост
Стихотворение от нощна смяна.
И се понесох с него на вълни,
И низах думи, придошли ми свише.
Внезапно сякаш ми се изясни,
Събудих се, защото ми се пише.
27 декември 2022г., София
Росица Копукова
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Каквото правиш, правиш го до време
И мислиш, че докрай ще ти върви.
Не е така, ако натрупаш бреме,
Ако от греховете ти кърви.
И почват ударите - като саби,
Посичат страшно твойто битие.
И търсиш отговори, но са слаби
Недоразперените ти криле.
Нечестните успехи са до време,
Нататък ще решава само Бог.
Дали ще си потънеш в мракобесие,
За всичко има си вселенски срок.
27 декември 2022г., София
Росица Копукова
-
1
Препоръчани коментари