ВРЕМЕННИТЕ ХОРА
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ ·
112 прегледа
Те живеят основно до края на всяка услуга
и после забравят при мене защо са дошли,
отдавна научих се просто да бъда и друга-
без думи затварям и здраво залоствам врати.
За който пристига с идеята да се отърка
о чужда възможност, подкрепа, опора и шанс,
то после разбира как много дълбоко е сбъркал
и на кухо кънти и отвръща един резонанс.
Няма връщане в малките попритъмнели душици,
свили в шепичка своя добър интерес.
И тъкали,тъкали,тъкали,тъкали шевица,
да ме хлъцнат във нея,но утре не е като днес.
Че накрая и мен ще изкарат виновна, защото
ги разчитам подобно отворена длан!
И, отписани, ще отъркалят напред колелото
да играят отново игрички на нечий мегдан!
Щом помоля за нещо, започват лъжите,
затова ги зачерквам завинаги аз.
Чужд живот не живея и ,щом прекалите,
се сърдете на свойто нахалство без власт.
4 януари 2023г.
Росица КОПУКОВА
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.