ВРЕМЕННИТЕ ХОРА

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/22137-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

5 януари 20233 г. · 543 прегледа

 

Те живеят основно до края на всяка услуга

и после забравят при мене защо са дошли,

отдавна научих се просто да бъда и друга-

без думи затварям и здраво залоствам врати.

 

За който пристига с идеята да се отърка

о чужда възможност, подкрепа, опора и шанс,

то после разбира как много дълбоко е сбъркал

и на кухо кънти и отвръща един резонанс.

 

Няма връщане в малките попритъмнели душици,

свили в шепичка своя добър интерес.

И тъкали,тъкали,тъкали,тъкали шевица,

да ме хлъцнат във нея,но утре не е като днес.

 

Че накрая и мен ще изкарат виновна, защото

ги разчитам подобно отворена длан!

И, отписани, ще отъркалят напред колелото

да играят отново игрички на нечий мегдан!

 

Щом помоля за нещо, започват лъжите,

затова ги зачерквам завинаги аз.

Чужд живот не живея и ,щом прекалите,

се сърдете на свойто нахалство без власт.

 

 

4 януари 2023г.

Росица КОПУКОВА

0 Коментара

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Все още няма коментари.

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.