СПОМЕНИ ОТ ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА И КОМУНИЗМА

 

Това го помня и до днес днешен, което разказа баща ми - какво се е случило в издателство "Народна младеж", на ул. "Калоян", малка уличка в София. Точно по време на събитията го оглавяваше покойният председател на Съюза на българските писатели, Николай Петев.

Както обикновено се случваше и той забатачил ръкопис на младо момче от Дупница и стои с години. Град Станке Димитров бившия, помните.

Хубаво, ама българо-македонско сърце не трае, събрал младият човек десетина души от родата, някой им беше препоръчал баща ми като добър адвокат и те се изсипват накуп с три коли в неговата кантора в Търговския дом. Отгоре, по-старите помнят, бяха събрани на едно място адвокатските кантори.

С един единствен въпрос - могат ли да съдят Николай Петев.

За забавянето и за мотаенето на ръкописа, който не е върнат до момента. Баща ми любезно им обясни, че това е кауза-пердута по онова време, най-доброто, което могат да направят, е да отидат накуп в редакцията и да го потърсят да си го вземат обратно.

Те приеха основанията, но го помолиха да дойде и той като адвокат. А тогава, за разлика от печатните издания, ръкописите на автори от издателствата се връщаха.

Уговарват друг ден и час и се изсипват пак накуп в издателство "Народна младеж",барабар с баща ми.

Същисан от толкова хора,че и адвокат водят, Николай Петев започва да търси ръкописа на младия писател.

Тук търси, там търси, цялата стая обърна - няма. Обаче те чакат.

По едно време, таман съвсем го закършил, Петев се сеща:

- Я да видя да не съм седнал на него, че столът ми е стар, ще го сменят, та мушнах един ръкопис отдолу да ми подпира....

И вади между разпрания кожен стол ръкописът на момчето от Дупница.

Роман било, видял баща ми.

- А бе, тебе не те ли е срам? - креснал един от роднините.

- Извинявайте, извинявайте...

Баща ми се намесил да не му бият един юмрук в лицето например и да стане мазало, както се били наежили.

И така ръкописът беше взет успешно, много възможно и след това да е издаден.

Групата беше много благодарна и водиха баща ми на обяд, защото той хонорар не им иска за такава услуга, пък и му беше интересно да види какво става по издателствата, знаейки, че и аз пиша.

Така успешно завърши тази мисия по изземването на ръкописа и това беше положението с много хора, които напразно се надяваха да издадат книга.

 

 

4 януари 2023г.

Росица КОПУКОВА

 

 

 

СНИМКА НА НИКОЛАЙ ПЕТЕВ