ПАРОДИЯ НА ПОЕЗИЯ С ТЪПОТО МАРГИ ПЕТКОВА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 514 прегледа
АЗ ТЕ ЧАКАМ, МАКАР ЧЕ НЕ ГО ПРИЗНАВАМ 
не искам да го призная дори и пред себе си – лъжа се:
за какво ми е
(за какво ми е този няма никакъв смисъл
с кой акъл чакаш кога ще звънне кога ще дойде и като дойде
в какво настроение ще е
какво те интересуват настроенията му ти си голямо момиче
я се дръж като такова а не като пенелопа пред стана си…)
и тъка миг след миг докато чуя:
малката нали ме чакаш нали ме чакаш
и не мога да кажа: кого бе тебе ли
и не мога да не прегърна рамото му над себе си
(спирам се само все пак да увисна на врата му и да не мръдна оттам – откачено е)
не мога да спирам времето както не мога и да го забързвам
старая се само да не разбере как го чакам
той разбира разбира се – умен е умен е да го вземат дяволите
но и той като мен не го показва – очакването си
звъни да го чакам бърза да ме прегърне и не ме пуска
(ако зависи от мен – няма да се отлепя от него
но слава богу аз съм отчайващо умна) ох той и това го знае
затова се прибира все по-рано и все по-рано защото
знае как аз тъка миг по миг отсъствието му въпреки че не съм пенелопа
и на това платно изобщо не му се вижда краят
Препоръчани коментари