Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682563

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ИЗ ЦИКЪЛА СТИХОВЕ В КНИГА " МЕЖДУ ЗЛОБАТА И ЛЮБОВТА" """""""""""""""""""""""""""""""""""" Като комета злобата лети, за чужда радост, за пари, за слава, та нечия любов да раздели, ту кривосъдие нелепо да раздава. Къде сме с теб? Къде сме ние с теб?! Защо на нея станахме мишена? Не знам. Навярно в нечий словоред понятието "доброта" е вредно. Не съм подвластна на двуликата игра, на хорските омрази и нападки. Изгаря всеки в собствена вина, ти не бъди за другиго злорадство.
Симеоново постла килим, Разноцветен като мен самата, Пръсна кестени, орехи, дим От комините на къщурята. Денем слънчево и красота, Над палатите се Бог засмива: " Моя е прекрасната земя, Но дали на всички ви отива?" И между шосетата стои Хармоничната прекрасна есен. Който иска, нека замълчи, Който иска, да я звънне в песен. Всичко е оставено на нас, Както си го подредим, такова. Някъде невидимият глас Ни шепти да не грешим отново. 30 септември 2022г., Симеоново Росица КОП
По тъмната пътека на смъртта пристигна мълния, удари четирима. Един по странен избор оцеля и поломи останалите трима.   До църквата. И Бог не ги спаси от смъртната захапка на дървото. Дойде Смъртта и бързо покоси на тримата избраници живота.   Отмина бурята. И отлетя идеята да бъдеш лекомислен. Нехайницата, придойде нощта. А утре пак ще бъде ден усмихнат.   Какъв поврат! След залез - св
Обичах ли, не исках да си тръгвам, но откачалците не ги търпях, мъже със положение, а луди, средата им...не се намествах с тях.   В семейство безпроблемно и щастливо растях със много обич и мечти, не съм пристъпвала дори накриво, та някой след това да ми прости.   И ако после ми размъти взора, това си беше само любовта, израслата сред сериозни хора, да скоча във казана със боза?!   Признавам,
Преди да ме приспи сърцевината на нощта разглеждам споделеното в екрана, все искам още малко да остана, да прочета поредната душа,   открехнала врата във виртуала. Знам, не напълно истинска е тя, но все пак се представя пред света от собствения цвят по- бяла.   Навярно бродят сродници край мен от тези, дето
Бог ми подава символи в съня, а сутрин ги осмислям и тълкувам. И аз не знам доколко съм добра, ала на верен път май съществувам.   Не ме забравя горното небе в Божествената връзка със Земята и някой от проблемите гребе, и ми дарява радостна позлата.   Открих ли смисълът на своя ден? Навярно в повечето съм у
Когато дойде тази светла дата и звънне първият учебен ден със някаква особена позлата се връща сякаш младостта при мен.   И ранните учителски години си спомням с много обич и тъга, за малките деца с надежди сини как близките ги водят за ръка.   Прекрасни мигове от битието, малки, големи обучавах аз, останаха ми спомени в сърцето и на петнайсти връщат ме във клас.   Пък после в журналист
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, все ми времето кът, но бях решила и тази вечер намерих стихотворението от първото си отиване в Кръстова гора, поместено в стихосбирката ми " Кралица на думите". След това ходих още два пъти, взимах - връщах камъчета с кръстове, вещи оставях на Аязмото за здраве и късмет и пак ми се ходи на същото свято място. И понеже скоро идва Кръстовден, открих за вас моето първо стихотворение в книгата от изначалното ми посещение на Кръстова гора:     КЪМ
ПРОШКАТА     На някой близък много бих простила, Дошъл ли е във трудния момент, За друг не бих била аз нежно- мила, За сеирджия нямам сантимент. Кога какво ще стане Бог решава, Но без другар не ме остави той,
Понякога не си сглобявам пъзела От дребните частици на душата. Понякога не си развръзвам възела, Обаче продължавам по- нататък.   Но в цветните лирически нюанси Очаквам някой да ме разгадае. В небето ни подреждат пасианси, Които с точност никога не знаем.   Стремя се все добра да си остана Сред армия човешки използвачи, Да си живея точна и прибрана... Такава и към бъдещето крача.   Че в
Аз знам,сезоните си имат своя смисъл, но непреклонно вярна съм до днес на лятото, което най ми липсва, дъждовно - слънчево, но с блага вест,   че пак ще ми повдигне оптимизма, ще лъхне на планинско и море, че ще поддържам искрено туризма и ще се вея с наши ветрове.   По някой връх ще качвам за утеха, че още мога здраво да вървя и, разсъблякла връхната си дреха, на слънцето ще махам със ръка.  
ЯСНОТА   Дори да виждам по- добър Света, отколкото е всъщност, Аз крача смело, без чадър С небесно божие напътствие.   Който расте, да порасте, А който не, трева остава, Да имаш дом, ст
Добромирка го прогони, Димитровград го приюти, за истината пати много и дом не взе, а град строи. И София не го посрещна почтено и не приласка, и, изоставен, той намери утеха просто във смъртта. Сега посмъртно е прославен? Но си отиде с младостта, нелепо, приживе забравен, а преразглеждан след това. Типично българска чертичка- да поломиш един поет, написал в младостта си всичко за покол
Дали да бъде разказ, дали да бъде стих, аз грешчици направих, сама си ги простих, до крайности не стигнах, защото имам ум, но всеки е подвластен на не един зулум.   Сега да бъда млада, на същите лета, пак грешки ще повторя, това си е съдба. Харесвах си ги просто,макар със лош финал.... Навреме се измъкнах, за Него ми е жал.   Не всичко ще повторя, но нещо ще е пак. И то по своя воля.. Беше вълнуващ знак. Но н
Днес планинският вятър сякаш нещо да каже понечи, прати първи листа, пообагрени в лъскаво злато: - Направи си гердан? - пръсна ги, пошумя и ми рече тази мила подкана и после се върна обратно.   Не направих гердан, но ги сложих в гърненце от глина, да стоят на прозореца външен към мойта тераса, да намекват на всеки, решил покрай нас да намине, че тук има живот, топлина и желана украса.   И си тръгнах без сбогом, защото си з
Симеоновски щрихи   Дворът ми събрал е горските идеи, Здравецът на здраве пръска и дъхти, Чимширът се бори пак да оживее, Че гръцката напаст го обезлисти.   Момини сълзици

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.