РАЗХОДКА ИЗ МОЕТО МИНАЛО
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
143 прегледа
Дали да бъде разказ, дали да бъде стих,
аз грешчици направих, сама си ги простих,
до крайности не стигнах, защото имам ум,
но всеки е подвластен на не един зулум.
Сега да бъда млада, на същите лета,
пак грешки ще повторя, това си е съдба.
Харесвах си ги просто,макар със лош финал....
Навреме се измъкнах, за Него ми е жал.
Не всичко ще повторя, но нещо ще е пак.
И то по своя воля.. Беше вълнуващ знак.
Но нямаше да правя свой избор без любов,
че за такъв компромис май друг ще е готов.
Аз толкова помагах, но зная и сега
не мога като спомен това да залича.
Дано добро ме случи и в другия живот,
каквото днес научих - да бъде смислен ход.
Благодаря на Бога, на всичко устоях,
и в радост, и в тревога, все същата си бях.
Сега е по-спокойно. За нищо не тъжа.
И взимам вече тройно любов и светлина!
8 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
1 Коментар
Препоръчани коментари