НА ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ ПОЕТИ - ПЕНЬО ПЕНЕВ
Добромирка го прогони,
Димитровград го приюти,
за истината пати много
и дом не взе, а град строи.
И София не го посрещна
почтено и не приласка,
и, изоставен, той намери
утеха просто във смъртта.
Сега посмъртно е прославен?
Но си отиде с младостта,
нелепо, приживе забравен,
а преразглеждан след това.
Типично българска чертичка-
да поломиш един поет,
написал в младостта си всичко
за поколенията след....
Какво, че паметници носят
на камък името му днес?
Когато със живот на просяк
премина и без блага вест...
Но истината е такава:
и неудобна, и гори,
таз Пеньо-Пенева жарава,
дето и него го уби!
Давам най-слабата оценка
за неподадена ръка,
за вярата неподкрепена
и за прослава след смъртта!
9 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари