МЕЧТАНИЯТ ПАРАЛИЯ

 

/ Разказ по действителен случай /

 

Люба Илиева изживя живота нелошо. Добър съпруг, две деца - син и дъщеря. Ожениха се, внуци. Само дето Огнян, мъжът й, си отиде рано.

Още не се беше Люба пенсионирала.

Сама остана в голям апартамент, трудно й да го поддържа. Продаде го навреме, успя да намери една отлично ремонтирана гарсониера, дооправи я по свой вкус, даде малко пари на децата и го удари на живот.

Ами то " овен" мирно не стои.

След пенсионирането, Люба си откри работа на половин ден, а другата половина определи за екскурзии, пенсионерски клубове, хора и ръченици.

Стара приятелка, врачка, й предрекла, че там ще срещне богат вдовец с много пари и ще живее като царкиня.

Аз се запознах с нея покрай друга жена и дълго време бяхме близки.

Станах пряк свидетел как се запозна с Кико акордиониста, че ходих и в клуба да го видя. Един симпатяга, веселяк свири и пее, на сърце нищо не слага. Тъй дума от микрофона. И щом му разбрахме рождената дата, като добър астролог й казах честно, че не е за нея.

Оказах се права.

Женкар Кико имаше три развода и един трагичен случай с първата му жена по негова вина. В момента имаше и друга приятелка и добре, че тя не научи за Люба, че и яко го потупваше със сина си , беше му разбивала и апартамента да го проверява.

Късмет, че не се засякоха с Люба.

Накрая Кико призна , че не може да се отърве.

- Тази му е, Любе, възмездието, - казах й.

То що сълзи бяха, що проверки, не е истина.

Богат вдовец не се яви, а кога Люба заразпитвала врачката защо - последната се скри.

Слава Богу, децата й нищо не разбраха, докато Люба се опомни. И докато слезе на земята на зрели години.

Разделихме се без караници, защото отказа да ми направи напълно възможна услуга, а след толкова добро, аз помня неблагодарните.

Сега трябва да е на 83.

Късно е, моме, за богаташи.

 

9 септември 2022 г., София

Росица КОПУКОВА