ИЗ МОИТЕ НОВИ СТИХОВЕ
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ ·
201 прегледа
ПРОШКАТА
На някой близък много бих простила,
Дошъл ли е във трудния момент,
За друг не бих била аз нежно- мила,
За сеирджия нямам сантимент.
Кога какво ще стане Бог решава,
Но без другар не ме остави той,
Пристига, откъдето не очаквам
И заблестява като мой герой.
Горко тогова, който ме излъже,
Животът му се спуска по въже.
Не аз, съдбата му го стърже, стърже,
Додето злото падне му съвсем...
Макар да мога гръб да му обръщам
И да затварям всякакъв портал,
Без нищо отмъстително да връщам,
Той пати, а на мене ми е жал.
12 септември 2022 г., София
Росица Копукова
ЛИПСА НА ДИСТАНЦИЯ
Човекомразците се дистанцират.
Животът им - Китайската стена-
остава спомен, след като умират:
студенина, студенина, студенина...
И егоистите се дистанцират,
не могат да опазят любовта,
учудени, че в егото вибрират,
а хората затварят им врата.
А тези пък, със сложената маска,
прикриваща конкретен интерес,
сами загубват нежност, обич, ласка
и в собствената бездна падат днес.
Обичам най- естествените хора,
добро с добро, сърце в сърце. Със тях
изглежда по-духовен кръгозора,
с такива и живея, и живях.
Дистанцията - липса на човечност,
не я намирам признак на морал.
Че имаше и песен като вечност:
" Ако си дал, ако си дал, ако си дал....".
12 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.