Бог ми подава символи в съня,
а сутрин ги осмислям и тълкувам.
И аз не знам доколко съм добра,
ала на верен път май съществувам.
Не ме забравя горното небе
в Божествената връзка със Земята
и някой от проблемите гребе,
и ми дарява радостна позлата.
Открих ли смисълът на своя ден?
Навярно в повечето съм успяла.
Държи ме Бог. И светло осенен
духът ми плува във надежда бяла.
На крачки съм над дребните неща,
дори да ме препъват, ги прескачам.
И сякаш някъде гори свещта
край мен самата, да разпръсква мрака.
Благодаря за всичко. И поклон.
Не ме остави през живота, Боже.
Ти знаеш от небесния си трон
какво за мене може и не може.
Та ставам тъй уверена с това,
което като символи ми пращаш.
Директно, без човешките слова,
но знаците аз безусловно хващам!
17 септември 2022г,, София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари