ЕДИН ПОЕТИЧЕН ПОЗДРАВ ЗА КРЪСТОВДЕН ЗА ДОБРИТЕ ХРИСТИЯНИ

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

все ми времето кът, но бях решила и тази вечер намерих стихотворението от първото си отиване в Кръстова гора, поместено в стихосбирката ми " Кралица на думите". След това ходих още два пъти, взимах - връщах камъчета с кръстове, вещи оставях на Аязмото за здраве и късмет и пак ми се ходи на същото свято място.

И понеже скоро идва Кръстовден, открих за вас моето първо стихотворение в книгата от изначалното ми посещение на Кръстова гора:

 

 

КЪМ КРЪСТОВА ГОРА

Пътуваме бавно по витото стръмно шосе,

Кръстова гора ни кани за среща със Бога,

копринено синьо и истински чисто небе

потрепва отгоре над природата слънчево-строга.

 

" Все още сте малки!"-шепти планината край нас

и гордо ни гледа как леко пълзим по асфалта,

щом Бог ни покани във този Космически час

ще стигнем до кръста величествен, даже и малки.

 

Красота! Красота! В тези чудни и странни Родопи.

Кът свещена земя, завещана след битки и вопли.

И потокът шуми, и пронизва картината в звуци.

Къс вълшебна земя за децата, за техните внуци.

 

Всеки камък и брод е Божествен и носи утеха,

под Кръстовия свод преминаваш, оставяш си дреха.

И се молиш така, сякаш само със Господ общуваш,

сред светците си сам и те знаят кога колко струваш.

 

На духовна покана ни среща Всевишния благо.

И ни става добре, и особено светло и драго.

Всеки малък параклис излъчва от своята сила.

Къс заветна земя е съдбата за нас отредила.

 

2 юли 2003 год., София

Росица кОПУКОВА