ПЛАНИНСКИЯТ ВЯТЪР
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 441 прегледа
Днес планинският вятър сякаш нещо да каже понечи,
прати първи листа, пообагрени в лъскаво злато:
- Направи си гердан? - пръсна ги, пошумя и ми рече
тази мила подкана и после се върна обратно.
Не направих гердан, но ги сложих в гърненце от глина,
да стоят на прозореца външен към мойта тераса,
да намекват на всеки, решил покрай нас да намине,
че тук има живот, топлина и желана украса.
И си тръгнах без сбогом, защото си зная, ще дойде,
пак ще пръсне листа и навярно без мен ще говори,
той обича това и пристига до нас денонощно,
милва къщния праг и със никого грубо не спори.
Явно Бог го е пратил, да е все във добро настроение,
в септемврийски пантофи да идва по живо, по здраво,
със едно непонятно за мене природно смирение:
хвърля шепа листа и върви в планината направо.
7 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари