АХМЕД АГА И НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО

 

/ разказ по действителен случай/

В нашия блок дойдоха да живеят под наем турци. Ахмед, жена му и три деца.

Хората страняха от тях, нищо не им казваха, но ги отбягваха. По това време аз бях домоуправител доста години.

Плащат си хората стълбищни, чисти,спретнати, крайно възпитани. Дойде ли курбан байряма, идват с една огромна чиния да почерпят у нас.

Моя милост не дели хората по етнос, а по култура и по простотия. Поопозная ли ги и са добри хора, спогаждаме се.

И на ромска трапеза съм яла, и на турска.

Аман - заман разприказвахме се с Ахмед, когото аз шеговито наричах Ахмед ага. Той владееше български доста добре и по професия беше журналист. Разказа ми, че доброволно се върнал в България, след като бил командировки, без да има имот, защото тук му харесало и тук искал да живее.

- Защо, Ахмед ага? Не ти ли харесва в Турция? Тя е богата държава сега.

- Има неща, които ми харесват, Роси, има неща, които не ми харесват. Да ти кажа какво не ми харесва. Неспокойно. Ограничени хора. Не обичат интелигенцията.

Тук намерих спокойствие и приятели, макар че не всички ни приемат като вас.Имате и някои подлости като чертички, но общо - взето сте духовни и е далеч по- добре.

Доста време живя в блока Ахмед и семейството. Глас не им се чу да се карат, да се разправят, толкова сговорни бяха.

После си тръгнаха. Ахмед дойде да се сбогува - намерил по- голям апартамент, но с по- евтин наем, а баща му обещал да го подкрепи да си купи и свой.

Прегърнахме се с всички поред - с него, с жена, с деца....

И много време ми беше мъчно за тях. И досега ги помня. Толкова възпитани хора рядко се срещат.

И оставят следа.

7 септември 2022г., София

Росица КОПУКОВА