МАЛКО ИСТОРИЧЕСКИ ИСТИНИ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Хубав празник е днес, особено като знаем, че това се е случило с народна воля и е изненадало дори княз Александър Батенберг, една компромисна фигура, но обичаща България, избрана от Великите сили.

На 3 март 1878 година при сключване на Санстефанския мирен договор, ликуващо до полуда население, само българите не са знаели какво разпокъсване ги чака.

Княз Александър Батенберг е избран като една компромисна фигура след крайно неизгодния за България Берлински договор, млад, много красив на вид, немски поданик, удобен и за Русия, и за Великите сили.

Дошъл е у нас да управлява и под натиска основно на баща си.

И може би по-различно е щял да протече живота и на българите, силно зависими и от Русия по онова време, ако във вътрешен преврат не е убит руският император Александър Втори.Наследява го Александър Трети, първи братовчед на княз Батенберг, който е ненавиждал любимецът на българите.

Княз Александър Батенберг се е държал много народно, не му е харесвала София, тъжен е бил, но много здраво е работел. И как ще му хареса това голямо - тогава - село, наречено столица на България.

Той не само е подкрепил Съединението на Княжество България и Източна Румелия, но е събрал всичко що може да носи оръжие и сам е бил на фронта във сръбско-българската война през 1885 година, когато българите са размазали сърбите при Сливница и, ако не са ги спрели изненаданите Западняци, не само Пирот са превзели, ами и до Белград са щели да стигнат.

И как не. За два дни са долетели български войски подкрепление от турската граница до Сливница, конница и пехота.

Дълга е историята княжеска, той е принуден да абдикира, пак се връща у нас, пак абдикира, но остава в историята със 7 годишно успешно управление.

В Русия братовчед му го тормози. Оженва се не за голямата си любов, а за една много красива руска актриса. Понижават го в граф.

Умира от перитонит на 36 години, а преди това се е лекувал във Венеция от шарка и моли сестра си там, ако си отиде, сякаш е предчувствал смъртта си, да бъде погребан в София, което и става при невиждано посрещане на траурния влак.

Децата му, син и дъщеря, носят български имена.

Погребан е в Костница в центъра на София.

Година след него си отива и братовчедът, причинил толкова несгоди на България.

Та, когато става дума за Русия, едно е властолюбив император, друго е руският войник Освободител.

Не стига това, ами, за да му направи мръсно, Александър трети му е дал заповед да отзове руските генерали, но княз Александър Батенберг отказва, защото това би отслабило доста способността на страната ни да се защитава в онези години.

Та пристига после Фердинанд. Той оправя София, Евксиноград, строи дворци, дават му интенданства. За него колкото добро, повече недобро. Иначе е бил много начетен, но се е отнасял с българите презрително. И това "достойно управление", за което пише внук му Симеон в галерията на Царска Бистрица, дето ходих тази година, може много да се спори и оспори.

Но, да не съм прекалено дълга и обстоятелствена.

Съединението си е голяма победа и дано надделява в България, за да я има и днес!

Росица КОПУКОВА