Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682257

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

СПОДЕЛЕНА ТИШИНА   Разстила се вълшебна тишина И аз греба от смисъла й плътен От миналото - имам ли вина? От бъдещето - с погледа си смутен .   И търся себе си във часове, Които с истини са споделени. Да ги призная някой ден? О, не! Та те са само в мене приютени.   Тях може да ги види само Бог. И тихи разкаяния да чуе. Научила поредния урок, Пак тръгвам в делника и пак общувам.  
ПРЕД ТОГИТЕ НА ВЕТРОВЕТЕ Автор: missana      Пътувам себе си в едно дъждовно утро, самотен пътник през мъгла нетрайна. Към теб стреми се мисълта нечута, родена в изолатора, наричан "Тайна". Камшиците на хиляди въпроси шрапнелно удрят смуглата ми кожа: Какво ли бъдещето хребетно ни носи под валяка на своето подножие?! Заклевам се пред тогите на ветровете, че само ти си търсения Смисъл, мъниче мое - ангелът след ледовете, сковали
ИМЕТО МИ Е РОСИЦА     Името ми е Росица, нежно като пролетта, като полета на птица, като капчица вода....   Да, но всъщност си е сила, вдъхновение и плам, нумерологията спира под името ми с дар голям.   С такова име няма дама да е дама без лице, да не е силна духом, пряма, тя няма да се предаде.   Трудностите ги помита като истинска река, непознаваща
Обичам я по малко суетата и да изглеждам винаги добре, макар да ми почуква на вратата поредната задача от воле.   Понякога намятам семпли дрехи, за вилата или пък за пазар, макар че леля Петя казва вещо: - И на пазара да си като цар!   Животът е съвсем разнообразен, но в мене е вродена красота и не от гордолюбие си слагам по малко грим - така, за суета.   Жената трябва да е стилна, зная
Мама почина в болница " Пирогов", София   Разбрах в страданието за това- животът се дели на епизоди, най - хубавият с мама отлетя, къде ли вече в небесата броди?   Сълза не тръгна в сините очи, навярно Бог й каза да не плаче, кураж й даде и не прояви и капка мекушавост, аз обаче   не знаех мястото си във света и търсих себе си до три години, полека-лека всичко отшумя и оцеляха спомени - светини.   Усещах се като
..ПРИСЪДА     . И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата – пъплим полека нагоре по стръмния скат... Ако не помните кой съм, каква ми е драмата – Зевс бе осъдил на мъки Сизиф. А Сизиф ми е брат. Всъщност всеки е малко Сизиф и за нещо – наказан, жребий на всеки е къс непокорен гранит, с който е длъжен нагоре по хълма да лази – право към слънцето, спряло в самия зенит. Тежък е камъкът, който търкаляме в дните – всеки към своя си връх и по своя си склон.
ЩЕ ЗАПОМНЯ Автор: missana      Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов, стана символ на булчинско бяло и златна надежда.   Вятър южен погали тревите с невидими пръсти... слънчев лъч неполюшнат в косите ти тихичко спря. Милиарди щурци със симфония тайнствена кръстиха светлоокото слънце, което от морската
Навярно имах някои мечти, неслучили се като мит съдбовен, а други ме надминаха сами, последва хубав или тъжен спомен.   Но имам цели, дето цял живот съвсем не ме оставиха на мира, не спряха те да бъдат все на ход и бъдещето в тях да ме намира.   Понеже съдено ми е - борба да водя смело, докато съм жива, да ме опазва Божия съдба и в мене нещо да се преоткрива....   Аз знам посоката и все
Светът във виртуала е красив и иска ти се да е във живота. Тука мечтаеш в бяло и си жив, далеч от лапите на идиота.   Тук се гневиш на всичко от дома, по-лесно е и по е безопасно, обаче казваш истински това, което стяга ти душата страстно.   Но друго е, когато си навън, в реалностите диви на борбата, за някой си балсам, за друг си трън, животът доста лошо те премята.   Различно е. Но мн
Толкова прекрасно аз живях, Не мога нищо лошо да си спомня, В лоното на щастието бях, На сърца отворени ,огромни.   Още този жезъл го държа И не искам нищо да променям. Значи можело да е така, Да се задържат любов и нежност.   Някои не ме разбират май, А и аз - какво са преживели. Знайте, на Земята има рай, Ако имаш обич безпределна.   Спомените здраво ме държат, Чак и настоящето
СОФИЯ - 145 ГОДИНИ СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ     3 април - празник на София   Всичко има София, което пожела и моята душа, ала аз съм си от тези, дето със единствено не се теша.   По България редовно бродя, доста дълго ходих по света, връщах се щастлива и доволна в София през всичките лета.   Във един квартал и аз израснах, както бяха моите предци, дом и детство, мое родно мяс
Превърнаха се в неприети и най-логичните неща, например " педи си е педи", но Бог не нареди така.   Понятието за семейство, нещо обърка се и то, съжителство, лезби и гейство извеза новото везмо.   Но има класика във жанра и ми харесва този жанр. Ама забъркал си попара и после в нея изгорял,   не мога никак да се трогна за нелогичния човек. И пошлото ще превъзмогна,
Днеска просто се спрях във двора на моята вила да погледам игликите с цветни очи, цял килим красота пролетта под нозете разстила, от възторг душата ми само мълчи.   Нямам думи. Природата връща стократно това, дето делникът хищно отнема от нас. Нищо друго не вдишвам, освен от това ароматно и блажено ухание в тихия пролетен час.   Няма вятър дори. Той къде ли замина, не зная. Само цвят разцъфтял над зелената млада тре
Сърцето плаща всичко най-накрая, след ехото от много грехове, дванайсет поколения не знаят какво нататък ще ги призове.   Защото кармата е неизбежна и тя си има своя тежък срок, и за любителите на метежи накрая идва пълният урок.   Но хората не мислят, а лудеят, Вселената е висше колело, не можеш да се възвисиш над нея, приготвяй се да плащаш всяко зло.   Доброто някъде назад остава,
БЕЗСМЪРТНИТЕ     Безсмъртните се отбелязват после, от всички поколения на глас, животът свойто наметало носи, покрива незначимите от нас.   Кои ще си ги спомнят и след време, това едва ли днеска ще решим, един друг да не сме си тежко бреме, един друг нека да не се виним.   Във този сложен свят добрата дума да изречем, дорде човек е жив, а по-натам кой колко ли ще струва едва ли н
САТИРИЧНО   Дунав да прелееш, не ще ме удавиш, Господ като дава, ангел го не бави. Идва ли идея, потъвам във нея, нула време нямам по теб да злобея!   Идват ми словата чак от небесата. Думите-жарава тука ги оставям. Обърни реката да гасиш словата.
Не я оставям вярата по път да се изгуби, тя със мен пътува. Животът преминава и през смърт, но вярата - тя вечно съществува.   """""""""""" Нея я има в другия живот, защото знаеш, пак ще се завърнеш, защото тука си оставил брод за нещо по-добро да има в бъдното.   Така те помнят. И ще дойдеш пак. Макар и да не знаеш, но когато за ново раждане получиш знак, със вярата ще продължиш нататък.
Всичко преходно при мен е вечно. жажда за любов и добрина, и мирът да трае безконечно, истински и простички неща. Сто живота още да живея същото ще искам от сърце, в нищо друго аз не богатея, знам, че съм си Божие зрънце. Да ме спуска Бог сред красотата, моя вечност да е само тя. Имам си късмет и във  борбата, но защо ми е една борба? Песни,слънце, слава на Всемира и пътуване в човечността. Може би и трудно се намира, но молитвите ми са за красота!
Днес е Тодоров ден     Като млада бях си конче-вихрогонче, стотина задачи за ден. Шампионче. Днеска са по десет. Други са години, но мераци свежи не ще ме отминат.   Как се превъртяха летата, се питам. Аз ли съм, не съм ли, но пак ще излитам. Доколкото може, докъдето стигна, на живота хубав с обич ще намигна.   Слава на Бога, словото не спира. даже и когато завистник се намира. Край нег
Във Симеоново един и същ е двора, не го променям, нито бетонирам, константа е. Така ми милва взора и кани птичките да се събират.   Като душата ми. И тя константа. Обича ли, завинаги обича. Раздава. Не живее на аванта... Отсича ли, завинаги отсича.   Намирам сходство в себе си и двора. Приличаме си сякаш от години. Позната красота. И без умора я преоткривам. Небесата сини   и те едни и
НЕДОКОСНАТО   Навярно има някой древен камък и недокосната от времето скала, недогорял в историята пламък, несбъдната в годините мечта,   но аз път
favn55 - Тая информация е погрешна. 1. На... 21.03 22:06 Тая информация е погрешна. 1.Наградата *Пеньо Пенев* е връчена на 13 март и я е получил Петър Чухов.Никой участник не се номинира сам.Кой я е номинирал? 2.Срокът за подаване на творби за наградата *Димитър Димов* е 30 март,Кой я е номинирал - организация или институт?  
Обичам сезона, наситен с привкус на любов, но тази година все нещо мори ми душата, затрупани сгради, загинали хора във ров и куп земетръси, обримчили сякаш Земята.   Бунтува се нашата хубава Божа Земя и тя недоволна от нечовешката лудост, къде ще поникнат, се питам, красиви цветя, да известяват вълшебното пролетно чудо.   Така , се присещам, когато бях аз в Петроград, на Писаревското гробище - пръст и над нея - трев
Кой тръгнал за гроба, кой в стихове рови пръстта, завети си прави, преди Бог душата да вземе, аз тръгвам на проба за новата дреха сега, с бижута, които от мене ще правят поема. Кой пише за рани, кой пише за делнична кал, за драма, в която самичък си сякаш потъва, аз искам денят ми да бъде и хубав, и цял, още дълго със изгреви пак да покълва. Кой Смъртта призовава отрано в житейския път, кой пита къде е на Дявола Ада? Има време за всичко, но тука е райският кът, във мойта България

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.