КОНЧЕ-ВИХРОГОНЧЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 552 прегледа
Днес е Тодоров ден
Като млада бях си конче-вихрогонче,
стотина задачи за ден. Шампионче.
Днеска са по десет. Други са години,
но мераци свежи не ще ме отминат.
Как се превъртяха летата, се питам.
Аз ли съм, не съм ли, но пак ще излитам.
Доколкото може, докъдето стигна,
на живота хубав с обич ще намигна.
Слава на Бога, словото не спира.
даже и когато завистник се намира.
Край него минавам - конче-вихрогонче,
дори да съм вече книжно шампионче.
Тежест си не слагам. Бог, каквото дава,
опитах от мерзост, опитах от слава,
но оставам вечно във човещината
и от злото даже не мъча душата.
Ей сега ще врътна екскурзия сладка
по нашта Родина, към нова загадка.
За какво да жаля? Господ дал е всичко.
От мене се иска само да обичам.
С прошката съм малко назад във живота.
Но не отговарям хич на идиота.
Както да постъпя, знам, че имам още
думи ненаписани в творческите нощи.
23 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари