ТОЛКОВА, ТОЛКОВА.....

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/24639-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

3 април 20242 г. · 238 прегледа

Толкова прекрасно аз живях,

Не мога нищо лошо да си спомня,

В лоното на щастието бях,

На сърца отворени ,огромни.

 

Още този жезъл го държа

И не искам нищо да променям.

Значи можело да е така,

Да се задържат любов и нежност.

 

Някои не ме разбират май,

А и аз - какво са преживели.

Знайте, на Земята има рай,

Ако имаш обич безпределна.

 

Спомените здраво ме държат,

Чак и настоящето чертаят.

Който иска - тръгва в моя път,

Друг не искам даже да го зная.

 

Моят жив, реалистичен ум

На баща си го дължа, а мама

Беше топлотата в моя друм,

Приказка, каквато друга няма.

 

Толкова към мене беше Бог

Милостив и щедър, че докрая

Ще благодаря за този срок

На Земята да живея в Рая.

 

 

2 април 2024г., София

Росица Копукова

1 Коментар

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Росица Копукова

Потребител

3 април 20242 г.

Author stats

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.