Днеска просто се спрях във двора на моята вила
да погледам игликите с цветни очи,
цял килим красота пролетта под нозете разстила,
от възторг душата ми само мълчи.
Нямам думи. Природата връща стократно
това, дето делникът хищно отнема от нас.
Нищо друго не вдишвам, освен от това ароматно
и блажено ухание в тихия пролетен час.
Няма вятър дори. Той къде ли замина, не зная.
Само цвят разцъфтял над зелената млада трева.
Постоях онемяла, но разумът тръгна накрая
и заключих вратата за другата част от деня.
Този вечен дележ на желано и необходимо.
Невъзможност да стигнеш от изгрева, та до нощта.
Нещо все се прекъсва или пък остава незримо,
а наоколо все красота, красота, красота.....
29 март 2024г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари