СБОГУВАНЕ С МАМА

Мама почина в болница " Пирогов", София

Разбрах в страданието за това-

животът се дели на епизоди,

най - хубавият с мама отлетя,

къде ли вече в небесата броди?

Сълза не тръгна в сините очи,

навярно Бог й каза да не плаче,

кураж й даде и не прояви

и капка мекушавост, аз обаче

не знаех мястото си във света

и търсих себе си до три години,

полека-лека всичко отшумя

и оцеляха спомени - светини.

Усещах се като мечето - пух,

оставено без мама във гората.

Но сякаш слезе малък светъл Дух:

- Ще продължиш, - ми каза, по-нататък....

Взех първите награди след това

и книгите със лекота издавах.

Написах много смислени слова,

но мама ,не разбрах ,дали се радва?

Добре че яви във някой сън

да ми подскаже колко ме обича.

И ме помилва някъде отвън,

но после срокът на съня изтича...

Март 2005 г. София

Росица КОПУКОВА