Кой тръгнал за гроба, кой в стихове рови пръстта,
завети си прави, преди Бог душата да вземе,
аз тръгвам на проба за новата дреха сега,
с бижута, които от мене ще правят поема.
Кой пише за рани, кой пише за делнична кал,
за драма, в която самичък си сякаш потъва,
аз искам денят ми да бъде и хубав, и цял,
още дълго със изгреви пак да покълва.
Кой Смъртта призовава отрано в житейския път,
кой пита къде е на Дявола Ада?
Има време за всичко, но тука е райският кът,
във мойта България древна, скандална и млада.
Не бързайте, хора, за тръгване в другия свят.
И там да отидете, Господ пак тук ще ви върне.
От земни уроци най-вече се става богат,
със светли души Вселената бавно се пълни.
Защото си има един милостив кръговрат
и той е в посока нагоре и все към Доброто.
Додето е писано, стойте във земния свят,
не вие сте тези, които въртят колелото!
19 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА
0 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари