МОИ НОВИ СТИХОВЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 464 прегледа
СПОДЕЛЕНА ТИШИНА
Разстила се вълшебна тишина
И аз греба от смисъла й плътен
От миналото - имам ли вина?
От бъдещето - с погледа си смутен .
И търся себе си във часове,
Които с истини са споделени.
Да ги призная някой ден? О, не!
Та те са само в мене приютени.
Тях може да ги види само Бог.
И тихи разкаяния да чуе.
Научила поредния урок,
Пак тръгвам в делника и пак общувам.
Старая се да бъда просто аз
И много в тишината да не влизам,
И да не търся отговори в час,
От който после трудно се излиза.
11 април 2024г., София
Росица Копукова
ВРЪЗКИ
Животът не е връзки за обувки,
С които после лесно се върви.
Донякъде. Оплетените стъпки
Накрая те подхлъзват и боли.
Илюзия, че хубав ще е краят.
Предателствата крачат редом с вас,
Не само те. Отдавна вече зная,
Пропадате във собствената власт.
И бъдещето е необяснимо,
Защото не е плетка по модел.
Изкуственото става най- ранимо,
Когато незаслужено си взел!
11 април 2024г., София
Росица Копукова
-
1
Препоръчани коментари