За мене булеварда не е път,
част от живота ми е, ежедневен
и аз се нося някъде отвъд
под струните на този звън вълшебен.
Във шапката монетното гнездо
парици дребни малко е събрало,
аз пускам своя лепта за добро,
защото пак душата ми е бяла.
То нищо не е, но надежда е,
че музиката ни преобразува,
а хляб и музика са вече две
необходимости, за тях си струва
да го преминеш този си живот,
да го изсвириш пак на булеварда,
напук на всеки недорасъл скот
с костюм, с кола и сам си вдигнал гарда!
28 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари