Все тъй красиви ли остават горе,
От Бог прибрани нашите деди ?
Тук само снимките до нас говорят
С любимите им минали черти.
Задушницата скоро наближава
И аз си спомням техните души,
Но ласките им покрай мен ги няма
И панорамата се разруши.
Ще пратя нежен поздрав чрез цветята
И пламък към небето ще гори,
Но толкова е таен необята,
А там животът ни ще продължи.
И в непонятността на двата свята
Се моля тука да живеем в мир.
Как горе продължава красотата
Се питам дълго, питам се безспир...
11 октомври 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари