Пътувам по повелята на времето,
екскурзиите са за мене минало,
отърсило се някъде от бремето,
та други грехове днес са се ширнали.
Духовни сме, но някак си особени,
не се подкрепяме със пълни сили,
добри сме, ала някак си нарочени-
сред нас сноват предатели и гнили.
Премного племена сме на Балканите,
омесени,примесени различно,
предците вдигали са боздуганите
за светло бъдеще, но не налично.
И липсва ни идея за единност,
но ври в казана битка за надмощие,
а Бог ни гледа и търпи по милост-
най-древните сме, та ни жали още.
5 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари