Не ме остави Господ без приятели,
Когато се нуждаех от подкрепа,
Егоцентрици, недоброжелатели,
Ме гледаха и те с очи на слепи.
Но аз благодаря на двата вида,
Така детайлно опознах живота,
Човекът различих от индивида
И благородния от идиота.
И, без да искам много в битието,
Нещата все пак случват се накрая,
Вървя си между взето и невзето,
Но шанс ми идва тихо от безкрая.
Така се превъртява колелото,
Неблагодарникът зове за помощ,
А аз си го оставям сам на злото,
Да се присети своето си лошо.
То всеки трябва сам да си изпроси
Доброто или лошото до време,
Да няма после никакви въпроси
Дали приятел ще го възприема?!
11 януари 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари