ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 507 прегледа
Къде са мойте близки, аз не знам,
навярно там са, някъде до Бога,
аз тук живея с бащиния плам
и завещаното: "Няма не мога!".
Оправям се за мъж, и за жена,
организатор съм от първа степен?
Ако съм патила от добрина
на Бог оставям грижата за мене.
Те горе са спокойни, аз съм тук,
така Вселената го повелява
и всеки да намира своя звук,
и свойта песен с радост да запява.
Да има мир, човешка благодат,
това на всекиго го пожелавам,
аз знам, че ще напуснем този свят,
по-важно е с какво и как оставам.
Едни за свойте близки - в паметта,
друг,в паметта на Земната обител.
Кой както се представи пред света:
долу и горе,все ще бъде жител!
Един ден може да се върне тук,
а може и на някоя планета
да преоткрие вечността и с плуг
да почне да оре във битието.
Каквото Бог реши. И затова
с една молитва всеки ден започвам,
за да се чуят моите слова...
И после...по задачите си. Срочно.
9 януари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари