ЕДИН МИЛ ПОЕТИЧЕН СПОМЕН

СПОМЕН


А някога валеше топъл дъжд
и , босонога, шляпах по шосето,
сандалите - в ръка и без чадър-
по-лесно да общуваме с небето.
И стигах си до вилата така,
пресичах босонога и тревата.
О,колко волно беше под дъжда,
намокрил ми очите и душата.
Това отиваше на младостта,
косата - с увъртяните висулки.
И всичко беше свежа красота,
а капките - най-нежните целувки.
Сега го няма този топъл дъжд,
годините, отминалото лято.
Но споменът приижда отведнъж
и възрастта я прави по- богата!

13 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА цитирай
""""""""""""""""""""""""""""""""

ХЛЯБ


Обичам хляб. Да, ей тъй, просто хляб.
И си похапвам , без да взимам друго.
И вкусен, и наситен с аромат,
за него някой имал е заслуга.
Талантът му е в сръчните ръце,
а мене на душата ми е леко.
И някак си със обич и сърце
си мисля аз за хляба и човека.
Какво да искам повече - не знам.
След хляба, после пийна и водица.
Това е. Стига ми. Да има храм
от жито,слънце, хлебец и росица.

13 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА