Аз от години се надбягвах с вятъра
и бях по-бърза даже и от него,
и на живота поиграх в театъра,
във две епохи да намеря себе си.

Сега отново много си общуваме,
но вятърът отдавна ме познава,
когато ме покани да празнуваме,
той знае вече как да ме довява.

И помъдрял е. Знае ми посоките,
направо там насочва ме стремглаво.
Наздраве, Вятърко. Прочисти лошите
и път ми даваш винаги.

Наздраве! Защото ти обичаш енергичните
и по това приличаме си с тебе.
Безличните, незримите, двуличните
били са и остават непотребни!

6 януари 2023г.
Росица КОПУКОВА