Снагата на юбавица Маргито засенчила две мадами като параван!

Снимката е от моята всеизвестна бохотска принцеса!

ТЕКСТ НА МАРГИТУ ПИТКУ

 

 

Сънувах Боян.

Стоеше с гръб към морето, искрящо синьо, каквото може да бъде само в цветните сънища, държеше харпун в едната ръка, а до краката му се диплеше пурпурна тога, сарацинска, отде-накъде сарацинска, но знаех, че е точно такава. Върху атлаза й се беше излегнала лъвица. Боян се усмихваше и отстъпваше гърбом към морето. Сигурно съм му махнала с ръка, защото и той вдигна своята и в този момент морето започна да се надига от хоризонта, влачеше цветя, рамки на картини, каси с портокали, бъчви, чиито дъги се изплъзваха от обръчите си и дъските се разпиляваха по вълната, която прииждаше, започнах да крещя като насън, безгласно. Лъвицата с един скок ме повали на пясъка, и ме затисна с мека лапа, сякаш заслонявайки ме от огромната вряща вода. Задушавах се, задушавах се, лъвицата ме разтърсваше за раменете...

- Спокойно, спокойно, пак апнеята ти, дишай... - Салваторе ме подпираше на възглавницата. - Викаше...

- Сънувах Боян. Не видя вълната...

Сънят още не ме пускаше напълно в действителността.

- Спокойно, да попадне някой в съня ти е второто най-хубаво нещо на света. Значи той е добре...

Не го питам кое е първото най-хубаво нещо, знам. Поех дълбоко въздух:

- Боян сигурно спи и сънува лъвици...

© Margarita Petkova