ПАТОВА СИТУАЦИЯ
Надявам се добрите хора
Са в повече на този свят,
Тогава завистта, не споря,
Остава някъде назад.
Дори и да ме изненада
Във уж приятелско лице,
Пристига ми като награда
Да я отпиша от сърце.
Разбирам, всичко е навреме-
Добрите или зли очи
Решават кратката дилема-
За кой душата ще мълчи.
А моята като замлъкне,
Не трябват ти и сто врати.
Един успех. И ,без да гъкне,
Се завистта оповести.
Дори да си не вземем сбогом,
Не сме другари по съдба.
Защото просто аз не мога
Да се намеря в завистта.
12 ноември 2022г., София
Росица Копукова
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.