ПРЕД ОЧИТЕ НА КРАСОТАТА

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/21830-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

20 ноември 20223 г. · 471 прегледа

Някъде се губят часовете

пред очите на самата красота,

сякаш имам среща с боговете

на древната Родопа планина.

 

Те говорят ми телепатично,

че отново ще се върна тук,

а Витоша не ми се сърди лично,

тя е моето сърце и звук.

 

Сякаш съм забравила къде съм-

как ли е във рая аз не знам,

че в преражданията до днеска

паметта се губи, аз го знам.

 

Да наситя пак живота в смисъл,

да изпълня всеки свой урок,

но усещам - Фея ме ориса

на красивото да съм оброк!

 

Много свят обиколих , признавам,

само из България една,

часовете чезнат до забрава,

а душата е във светлина.

 

Нека още Вечността почака,

ненаситих се да бродя аз

и ръка отново да протягам

към стиха, създаден след захлас.

 

Може би във Рая е вълшебно,

но, когато го е правил тук,

мислил ли е Бог, че до последно

не иска да си тръгва моя дух?!

 

 

19 ноември 2022г., София

Росица КОПУКОВА

• 1

0 Коментара

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Все още няма коментари.

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.