ПРЕД ОЧИТЕ НА КРАСОТАТА
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ ·
191 прегледа
Някъде се губят часовете
пред очите на самата красота,
сякаш имам среща с боговете
на древната Родопа планина.
Те говорят ми телепатично,
че отново ще се върна тук,
а Витоша не ми се сърди лично,
тя е моето сърце и звук.
Сякаш съм забравила къде съм-
как ли е във рая аз не знам,
че в преражданията до днеска
паметта се губи, аз го знам.
Да наситя пак живота в смисъл,
да изпълня всеки свой урок,
но усещам - Фея ме ориса
на красивото да съм оброк!
Много свят обиколих , признавам,
само из България една,
часовете чезнат до забрава,
а душата е във светлина.
Нека още Вечността почака,
ненаситих се да бродя аз
и ръка отново да протягам
към стиха, създаден след захлас.
Може би във Рая е вълшебно,
но, когато го е правил тук,
мислил ли е Бог, че до последно
не иска да си тръгва моя дух?!
19 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.