ПОЕТЕСА, КОЯТО ВИСОКО ЦЕНЯ. ДВА ПЪТИ Я ПУСКАМ ПО РАДИОТО.
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 492 прегледа
КАМЪЧЕ
Древен свят,но беше, като нов-
роден във миг,единствено за мене,
защото в него търсех аз любов,
която неподвластна е на времето!
И всеки ден от пролет изтъкан
политаше от ветрове подгонен.
Догонвах го, загледана натам,
където вишневият цвят се рони...
Той беше като вечност, ала днес
аз виждам колко бързо се променя
и сякаш лута се във тъмен лес
с една луна над него вкаменена.
Под нея вече не намирам път,
с гласа на ангели небето плаче...
И демони не могат да ме спрат-
далеч от тебе стъпките си влача...
Но пак съм камъче на твоя праг,
което, може би подритваш вече
и може би това е тъжен знак,
че ще го хвърлиш някой ден далече.
Загръщам се със мантия от хлад
и спирам и ми трябва още време-
опасно близо съм до твоя праг,
за да ме хвърлиш, след като ме вземеш!
МАРИЕТА ВЕЛКОВА
07.05.2018 г.
-
1
Препоръчани коментари