Ако резчитах мисли и сърца,
навярно по- добре бих и живяла,
но нямаше да имам обеца
къде грешала бих и не грешала.
Как да постъпя с лошия човек
и докъде простирам добротата.
Тогава пътят би бил все по- лек,
но не това е път във необята.
Дошли сме да се борим със злини
сами да търсим свойто съвършенство
и някога, насред космични дни
ще се намерим в Божие блаженство.
Сега напред. И давам си кураж
във собствения знак за справедливост.
Сама на себе си да бъда страж
се иска дързост и небесна милост!
3 март 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари