КЛИСУРА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 325 прегледа
Клисура е така, встрани от пътя,
От шумотевицата, от света,
Но точно тука гръмва първа пушка
И топчето на Боримечката гърмя.
Тук точно осем дни просъществува
Апостолска република сама,
Тук точно, че България будува,
Доказа тази кратка свобода.
И мъката по българските къщи,
Оставили над времето следа,
Сама историята да се връща
И мълком да прекланяме глава.
Сега Клисура пак си съществува,
След каменния нов мемориал,
Измерва Левски всичко колко струва
И днес народът го събира цял.
Градът на тези много светли хора,
С потомствено разпалени сърца,
Живее свой живот и не говори,
Но вътрешно нахъсен за борба.
Не демонстрира никъде и нищо,
И скромно си битува покрай нас,
Гори си като бащино огнище ,
С неукротимата народна свяст.
2 юни 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари