ЕДИН ДОСТОВЕРЕН РАЗКАЗ!

Как се прави политически литературен конкурс в София?

/ разказ по действителен случай /

Винаги съм казвала, че, ако се бях олюляла на коленцето на мастит червен велможа преди Демокрацията, досега ехе-е-е-е-е-е-е, да са ми издали стихосбирки вече още от млади години и аз да съм се прочула като креватна поетеса или писателка.

А аз си карах по реда, та се запознах с всички особености на онова време.

И да вземе,моля ви се, след 1995 година да оповести първите ми две стихосбирки във в."Труд" като особено талантлив заряд баш Дамян Дамянов левият по убеждения, той почина на 6 юни 1999 год., мир на душата му. Ни ме знае, ни ме познава, пратихме две стихосбирки в дома му: " Българка, където и да съм" и "Лесно ли е да си млад?".

След време,мисля си аз, попромениха се нещата в книги и конкурси. Да,ма нищо подобно.

Аз участвувам винаги на " Какво рече Господ" и де да знам, че в един престижен конкурс за поети се свирвало отгоре и отеквало долу - наградените били предопределени. То на много места и днес е така у нас, но тогава се потресох.

Конкурсът беше на името на починал наш поет-антикомунист, жена му го организираше в залата на Министерство на културата. Запознаваме се ни е с нея, допадаме си, уговарваме се да й пратя книги, с книги беше конкурса, пращам аз, но тя забравила.

След време й се обаждам, припомням коя съм и как сме се запознали....а,да, щяла да ги вземе за следващата година на конкурса и пак мълчание.

Тогава звъннах на адреса, който сама ми даде, в пощенския клон да попитам дали е получена моята книга. Пратих й една, да не прекалявам.

И о, ужас, там чакат над 400 книги на нейно име, а тя не е взела нито една и хората вдигнали ръце от нея. Задръстила им пощата и ни вест, ни кост.

Светна ми лампичката много ярко и разбрах подробно самата организация на конкурса: дамата награждава за творчество поети с книги, които й посочат.

Бясна, звъня обратно в пощата и питам дали ще ме подкрепят, ако пусна случая в пресата. Определено - да.

И аз пуснах с името и делото й още приживе.

Не се обади да опровергае.

Какво стана, що стана, отиде си от света, да не й вдигам костите, Задушница е днес. Черешовата.

И по-тази и други причини разбрах две неща: че много обичам партия Човечност и Справедливост и че политическите въртележки се въртяха и преди, и след, та до ден днешен.

И още нещо: Бог ми е дал дарбата и той я пази, защото знае, че не съм продажна!

3 юни 2023г., София

Росица КОПУКОВА