Така сме ние, старите души,
белязани във стари,стари книги,
направиш ли ни зло и се руши
последната преграда, че си личност.
И замък от илюзии пропада,
без даже да усещаш земетръс,
Боголюбимият не се напада,
защото после се снишава ръст.
Такава граница и аз се виждам:
пилеят се във завист врагове,
а аз обичам само да съзиждам,
докато Бог възмездие тъче!
5 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари