МАЛКО НЕВЪЗПИТАНО
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 613 прегледа
Като разлистено дърво в години,
което има опит във живота,
знам как да пазя сянка над любими,
и думите са истински и топли.
На младини мълчах на неприятни-
тъй работа, контакти, срещи, преса,
не става журналистка - грубиянка...
Обаче днес успях да се освестя.
Днес независима преброждам дните
и казвам във очи, каквото мисля.
Не съм изпуснала на думите юздите,
но и не се старая да ги стискам.
И бликват спомените неприветни
от хора и фалшиви, и лъжливи,
които, гледам, как като подметки,
прегазват минало и са щастливи.
"Басма не цепя", казал е народът,
наваксвам за моменти измълчани,
за спомени на грозота и подлост...
И да им кажеш, после си наказан.
А! Имало обидени. Така е.
Аз истината ще разказвам цяла.
О,колко тихо е! Те си се знаят.
Но моята душа е преболяла,
претръпнала, дори не виждам рани,
разказвам смело и съвсем не спирам,
и доказателствата са подбрани.
Дърво съм, дето няма да умира.
13 април 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари