Навярно, крачейки във битието,
Измислям паралелно битие,
Но то е характерно за поета
И част от друго квантово поле.
И трябва нещо силно да ми свети,
И да е по- красиво от света.
Рисувам в щрихи своя си планета,
За да направя тази по- добра.
На два разкрача сякаш от небето
Не съм комфортно в днешния живот.
Но Бог ми дава сили в битието,
В което се усещам като гост.
Къде ме чакат близките, не зная,
Но ме подкрепят всеки ден и час,
Навярно осъзнали най- накрая,
Че в книгите намирам смисъл аз.
И затова безсмислици не пиша,
Не съм съвсем от този земен свят.
С поезията неотлъчно дишам
И оцелявам с Божа благодат.
25 април 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари