ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО

 

/ разказ по действителен случай/

 

 

Иван Мухов ме заведе на литературно събиране в читалище. Честваха някакъв юбилей, да хапнем, да пийнем и да четем поезия. Тъй рече.

Няма лошо, отидохме, повеселихме се добре и четохме, както подобава.

Моя милост много се хареса на пълния салон и Председателката на читалището ме помоли да им дам една книга за библиотеката.

Не съм стисната, дарявала съм много книги и , принципно нямах нищо против, но жената нещо не ми хареса.

Хитра,лукава и определено бездарна.

А да ме копират - обичат. Я идея, я по книга, я в интернет, я някои стиховце. Нямаше как, народ пълно, обещах и на другия ден отнесох. Една обемна и хубава стихосбирка.

Обаче интуицията не ме лъже и след няколко дни я търся да ми даде Протокол за дарение.

Пряка връзка с нея нямаше. От кабинета на Хитрована Читалищна се обажда жена и пита защо я търся. Казвам й, както си е.

Нямало я, но ще й предаде.

На другия ден пак я нямало, била болнични

три дни.

След болничните отново я нямало. И аз вече категорично отсякох, че искам книгата обратно, защото за мен е ясно, че Хитрована я е взела. Очевидно, за да се учи на поезия.

Жената по телефона се вцепени и млъкна. Не е очаквала да се усетя. Отсякох, че на другия ден идвам и, ако не я върне, ще си я взема по друг начин.

На следващия ден книгата беше донесена.

Нито намек за протокол.

Крадливата Председателка не се показа изобщо, донесе я жената, с която разговаряхме и по страниците открих впоследствие отбелязвания с молив, които изтрих.

Очевидно Хитрована Читалищна искаше да присвои книгата за себе си, но не успя, а хич не я беше еня за това кой ще я чете, освен нея.

По-нататък с нея не се видяхме повече, но ми беше много интересна позицията на близкия уж духовен приятел Иван Мухов като му разказах случката: " А-а-а-а-а-а, това не ме интересува".

Таман,викам, приключвам и с него, Иван не ще. Играе го на влюбено старче-вдовец, което продължи да ме търси с години, да ме кани у дома си и да напира да му представям поезията къде ли не.

Той бил по-богат от читалищната черпня, застрахова се, като че ли нещо ме вълнува. Но навярно други дами ги е вълнувало.

По почина: "Грош даваш, да се закачиш, сто гроша даваш, не можеш да се откачиш!", гръцка поговорка, зор видях, да ви кажа, ама приключих и с него.

Ей такива литературни делници ми се случват понякога, но ги приемам с търпение, но без смирение.

 

25 април 2023г., София

Росица КОПУКОВА