ДОЦ. МЛАДЕН МИСАНА Е УНИКАЛЕН ПОЕТ. ОТ БЪДЕЩАТА КНИГА СЪС СТИХОВЕ И РАЗКАЗИ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 865 прегледа
Над Лета
Тъгата е наследство от смъртта
в обратно време спряла на перваза.
Прозорче мъничко е радостта,
красиво цвете в крехката ми ваза.
Изгубих се в мъглявия си блян,
неуточнен от лепкавото време.
В пустинята на моя аз съм сам,
разпънат върху кръст себепрезрение.
Звездите мигат призрачно над мен,
очите ги попиват мимолетно.
Душата от космическия плен
прегърбена навежда се над Лета.
в обратно време спряла на перваза.
Прозорче мъничко е радостта,
красиво цвете в крехката ми ваза.
Изгубих се в мъглявия си блян,
неуточнен от лепкавото време.
В пустинята на моя аз съм сам,
разпънат върху кръст себепрезрение.
Звездите мигат призрачно над мен,
очите ги попиват мимолетно.
Душата от космическия плен
прегърбена навежда се над Лета.
Препоръчани коментари