Живеех, както аз желая
и продължавам да живея.
И ако нещо ме помая
си беше комунизмът в действие.
И спуснатите бариери,
и нежеланиете прегради.
Животът е огромна сфера,
в която къкрят изненади.
Попаднах между две епохи,
отново пътя си намерих.
Нямам наклонност за пройдоха,
но доста върхове катерих.
Сама си начертах трасето
и следвах свои интереси.
Ако достигна днес небето,
Бог ще попита: "Докъде си?".
Додето ти ми даде,Боже,
съдба, характер и успехи,
добре съм и душата може
да съществува в земни дрехи.
Ти дай ми здраве и опора.
Останалото аз го зная,
по пътя, очертан "отгоре"
с мерак вървя си, та докрая....
25 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари