НА 28 МАРТ СТАВАТ 137 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЮБИМИЯ МИ ПОЕТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ!

НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Каква невероятна самота
в душата на твореца - гений,
тази размирна Димчова съдба
в сърцата сякаш право цели.

Пътува времето напред,
но Дебеляновата нежност
ни спира, гали ни отвред,
защото нежността е вечна.

Събрана в неговия стих,
надскочила е тъмнината.
Поет и горестен, и лих,
намерил след смъртта отплата.

Обичал майка и страна,
макар обречен без любима,
той, жертва на една война,
надмина просто свойто име.

Доказа: словото свисти
по- силно от куршума смъртен.
Историята победи,
венча се с нейното безсмъртие.

Остана неговият свят,
така прекрасен в скрита болка,
Отчаян като скъп събрат,
да дозавърши свойта роля.

Да дойде в бъдния живот,
прекрачил смело вековете,
при онзи български народ,
който подряза му крилете,

навреме го не оцени
и той, отхвърлен, си замина,
ала посмъртно ни плени,
свят син на своята родина.

30.09. 2011г., София
Автор: Росица КОПУКОВА