МОИ НОВИ СТИХОВЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 680 прегледа
РОДСТВЕНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Аз знам добре, че съм жена - боец
на смисленото, не на лесна слава,
потомствено ми е така - живец,
жена не знам в рода ни да е слаба.
В рождената ми дата - Свобода
Вселената кодирала е твърдо.
И не вървя насреща на света,
но лошото настъпя ли - не мърдам.
Предупреждението ми е знак,
че трябва бързо да се коригираш,
защото тръгна ли, а знам и как-
останките от съвест ще събираш.
Та някои са в битките назад
като разпръсната нечиста пепел.
Щом нашите бойци за честен свят
са оцелели, старост са видели,
аз няма да се спра пред съвестта,
не ми е ни потомствено, ни лично.
И времето, и хората деля
на светли, и на падащи комично.
И затова ми вярват от сърце,
защото истините изветряват.
А аз обичам хора със лице,
които в трудностите устояват.
28 февруари 2024г., София
Росица КОПУКОВА
ЧУДЕНКА
Гледаш, гледаш и се чудиш,
Той сменил я с друга,
Ни по-умна, ни красива,
Но не е съпруга.
Днес, нали и се не женят,
Та по-лесно става,
Пишман - врачките печелят,
Магия ще правят.
И накрая се разсъхва
Баш тарикатлъка,
Мене само за децата
Накрая ми е мъка!
28 февруари 2024г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари